Кои са предимствата и недостатъците на Wi-Fi?

Научете предимствата и недостатъците на Wi-Fi

интернет доставчик

Предимства

Удобство – безжичният характер на тези мрежи позволява на потребителите си достъп до мрежата от всяка удобна за тях точка в рамките на покритата площ.

Мобилност – с появата на публични безжични мрежи, потребителите имат достъп до интернет, извън дома или офиса си.

Продуктивност – потребителите, свързани към безжична мрежа, могат да поддържат постоянна и стабилна връзка с желаната от тях мрежа, докато са в движение. За бизнеса това означава, че даден служител може да бъде потенциално по-продуктивен в работата си и да я извършва от всяко удобно място.

Мобилизация – първоначалната настройка на инфраструктурата на една безжична мрежа изисква не повече от една точка за достъп. Кабелните мрежи, от друга страна, изискват допълнителни разходи и труд в прокарването на кабели на трудно достъпни места.

Разширяемост – безжичните мрежи могат да обслужват внезапно увеличен брой потребители без да е необходимо промяна или закупуване на нов хардуер. При кабелна мрежа, новите клиенти ще изискват в най-добрия случай допълнителни кабели.

Цена – безжичният мрежови хардуер е малко по-скъп от кабелните алтернативи. Независимо от това, по-високата цена се компенсира при спестяването от закупуване на кабели и заплащане за монтирането им. В последните години, цените на Wi-Fi устройствата постепенно падат, правейки Wi-Fi икономична и удобна алтернатива за изграждане на мрежи, а и също така все повече устройства разполагат с Wi-Fi, като например мобилни телефони и mp3 плейъри.

Недостатъци

Безжичната LAN технология, макар и предоставяща редица удобства и предимства, описани по-горе, има и своите недостатъци. За определени мрежи, безжичната връзка не е желателна, главно поради ограниченията на технологията.

Сигурност – безжичните LAN приемо-предаватели (рутери) са предназначени да обслужват компютри в определена зона на базата на радиочестоти. Поради ограниченото място в корпуса на мобилните компютри и високата цена, вградените антени в тези мобилни устройства са сравнително слаби. За да може рутера да комуникира успешно и качествено с тези устройства, използва значително голямо усилване на сигнала и консумира голямо количество енергия. Това означава, не само, че външен потребител със същия лимитиран хардуер може да прихване чужда безжична мрежа, но и с помощта на малко по-скъпа и висококачествена антена, сигналът може да бъде прихванат от забележително разстояние, надхвърлящо многократно първоначално покривания периметър. За да се защитят от такива намеси, безжичните мрежи използват различни технологии за криптиране на сигнала като WPA например. Някои стари криптиращи методи като WEP, са известни като вече не надеждни, тъй като са открити слабости в системата и хакването им е вече възможно.

Обхват – типичният обхват на една 802.11g мрежа със стандартно оборудване е няколко десетки метра. Макар и напълно достатъчно за покритие на средностатистическо жилище, обхвата е неудовлетворителен за по-голяма сграда. Обхватът варира в зависимост от честотната лента. За да се разшири периметъра на действие, е необходимо закупуване и изграждане на допълнителни точни за достъп, като струпването на хардуер по този начин много бързо вдига цената на мрежата.

Надеждност – също като всички радио вълни, безжичните мрежови сигнали са податливи на широк спектър от смущения. За да се избегнат нежеланите ефекти, се използват разнообразни технологии като phase-shift keying (PSK) или quadrature amplitude modulation (QAM), които значително намаляват смущенията. Поради тази причина обаче, важни мрежови ресурси като сървъри например рядко са свързани безжично. Също така много 2.4 GHz 802.11b и 802.11g точки за достъп използват един и същи канал, което често довежда до задръстване на определени канали.

Скорост – скоростта за обмен на данни в безжична мрежа (обикновено между 1 и 108 Mbps) е относително ниска в сравнение с най-бавните кабелни мрежи (от100Mbit/s до няколко Gbit/s). Наблюдават се и известни проблеми с производителността, причинени от TCP и вградените му защити от задръствания. За повечето потребители, обаче това не е проблем, тъй като скоростта им за връзка с мрежата не се ограничава от рутера, а от интернет доставчика им. Например, максималната скорост на ADSL връзката (обикновено 8Mbit/s или по малко) предлагана от телекомуникационните компании за домашно ползване е значително по-ниска от това което хардуера може да предложи като максимум. В бизнес средата обаче, максималната скорост предоставяна от кабелните мрежи може да се окаже необходима и задължителна. Новите стандарти като 802.11n, се опитват да коригират този недостатък като увеличават максималната пропускателна способност в диапазон между 100 и 200 Mbit/s.

Енергия – консумацията на енергия и отделянето на топлина са значително по-високи в сравнение с други стандарти, а и също така допринасят за по-краткия живот на батериите на мобилните устройства.